P2P инвестиране в България – регулации и данъци
P2P инвестиране в България става все по-популярно, но темите за регулациите и данъчното облагане често са неясни или погрешно интерпретирани. В тази статия ще разгледаме каква е правната рамка, как се третират P2P платформите и как се облагат доходите от P2P инвестиране за физически лица.
Регулирано ли е P2P инвестиране в България?
Краткият отговор е: зависи от платформата.
Български P2P платформи
Към момента в България няма отделен закон, посветен изцяло на P2P инвестирането. Българските платформи обикновено оперират като:
- кредитни посредници;
- небанкови финансови институции;
- или технологични платформи, свързващи инвеститори и заемополучатели.
Те подлежат на надзор от Българската народна банка (БНБ) или Комисията за финансов надзор (КФН), в зависимост от модела си на работа.
Важно е да се прави разлика между:
- платформата като юридическо лице;
- конкретните инвестиционни продукти, които тя предлага.
Европейска регулация (ECSP)
От ноември 2021 г. в ЕС действа Регламент (ЕС) 2020/1503 за доставчиците на услуги за колективно финансиране (European Crowdfunding Service Providers – ECSP).
Този регламент:
- създава единен европейски лиценз;
- поставя изисквания за прозрачност;
- въвежда защита за непрофесионални инвеститори;
- налага лимити и информационни задължения.
Много популярни P2P платформи, достъпни от България, вече работят или са в процес на лицензиране по ECSP.
👉 Практически съвет: провери дали платформата има ECSP лиценз или е в процес на одобрение.
Какво означава това за инвеститора?
За инвеститора от България регулацията означава:
- повече прозрачност за рисковете;
- стандартни информационни документи (KIIS);
- по-добра защита срещу подвеждащ маркетинг;
- но не и гаранция за печалба.
Регулацията намалява риска от злоупотреби, но не елиминира кредитния риск.
Облага ли се доходът от P2P инвестиране?
Да. Доходите от P2P инвестиране подлежат на облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Най-често доходът се третира като:
- доход от лихви;
- или доход от други източници, в зависимост от структурата на инвестицията.
Данък върху доходите от P2P инвестиране
За физически лица – местни лица на България:
- данъкът е 10% върху реализирания доход;
- облага се реално полученият доход, а не номиналната доходност;
- загубите по неизплатени заеми обикновено не могат директно да се приспадат.
❗ Това означава, че е важно да следиш реалната печалба, а не само отчетената от платформата доходност.
Кога и как се декларира доходът?
Доходите от P2P инвестиране се декларират чрез:
- Годишна данъчна декларация (образец 2001);
- срок за подаване: до 30 април на следващата година;
- плащане на данъка: до същата дата.
Доходите от чуждестранни платформи се посочват отделно като доходи от източник в чужбина.
Плаща ли се данък върху реинвестирани доходи?
Да. Данък се дължи върху получения доход, дори ако:
- той автоматично се реинвестира;
- не е теглен по банкова сметка.
Данъчните органи се интересуват от момента на придобиване на дохода, не от момента на теглене.
Данък при вторичен пазар
При продажба на инвестиции на вторичен пазар:
- реализираната печалба подлежи на облагане;
- евентуалните загуби обикновено не се признават за данъчни цели;
- данъчното третиране може да е по-сложно при чести сделки.
При активна търговия може да възникне риск доходът да се третира като стопанска дейност.
Практични съвети за инвеститори от България
📁 пази годишните отчети от платформите;
📊 води собствена таблица с доходи и загуби;
🌍 проверявай дали доходът е от български или чуждестранен източник;
🧾 при по-големи суми – консултирай се със счетоводител.
Често задавани въпроси (FAQ)
Законно ли е P2P инвестиране в България?
Да, P2P инвестиране е законно за физически лица в България. Няма забрана за инвестиране чрез български или чуждестранни P2P платформи, стига те да оперират в рамките на приложимото българско и европейско законодателство.
Трябва ли да декларирам доходи от P2P платформи в чужбина?
Да. Доходите от чуждестранни P2P платформи задължително се декларират в годишната данъчна декларация като доходи от източник в чужбина, независимо дали средствата са изтеглени в българска банка.
Плаща ли се данък, ако реинвестирам дохода си?
Да. Данък се дължи върху получения доход от лихви, дори когато той автоматично се реинвестира и не се тегли по лична банкова сметка.
Какъв е данъкът върху доходите от P2P инвестиране?
За физически лица данъкът е 10% върху реализирания доход, съгласно ЗДДФЛ. Облага се реално получената печалба, а не очакваната или номиналната доходност.
Мога ли да приспадам загуби от неизплатени заеми?
В повечето случаи загубите от неизплатени P2P заеми не могат да се приспадат директно за данъчни цели от физически лица. Това е една от основните разлики спрямо някои други инвестиционни инструменти.
Нужно ли е да плащам осигуровки върху доходи от P2P инвестиране?
Не. По правило доходите от P2P инвестиране не подлежат на осигурителни вноски, освен ако дейността не бъде квалифицирана като стопанска дейност поради системност и мащаб.
Какво се случва при активна търговия на вторичен пазар?
При чести сделки на вторичен пазар съществува риск доходът да бъде третиран като доход от стопанска дейност, което може да доведе до различно данъчно и осигурително облагане.
Заключение
P2P инвестиране в България е законно, но изисква добра информираност относно:
регулациите, които защитават инвеститора, но не гарантират доходност;
данъците, които инвеститорът сам трябва да декларира и плати.
Информираният инвеститор не просто търси доходност – той разбира правилата на играта.
Последна актуализация: януари 2026 г.
Прочети ощe как да започнеш с P2P инвестиране – практично ръководствo
Към началото ↑
⚠️ Информацията в тази статия не представлява инвестиционен или данъчен съвет.
Оповестяване: Възможно е да използваме партньорски линкове, без това да влияе на обективността на съдържанието.
Оповестяване: Възможно е да използваме партньорски линкове, без това да влияе на обективността на съдържанието.